Поливинилхлоридът (PVC) е един от най -често използваните термопластични полимери в света (до само няколко по -широко използвани пластмаси като PET и PP). Това е естествено бяла и много крехка (преди добавянето на пластификатори) пластмаса. PVC е около по -дълъг от повечето пластмаси, които за първи път са били синтезирани през 1872 г. и са произведени в търговската мрежа от BF Goodrich Company през 20 -те години. За сравнение, много други общи пластмаси за първи път са синтезирани и стават търговски жизнеспособни само през 40 -те и 50 -те години. Използва се най -често в строителната индустрия, но се използва и за знаци, приложения за здравеопазване и като фибри за облекло.
PVC се произвежда в две общи форми, първо като твърд или непластизиран полимер (RPVC или UPVC) и втори като гъвкава пластмаса. Гъвкав, пластифициран или редовен PVC е по -мек и по -податлив на огъване, отколкото UPVC поради добавянето на пластификатори като фталати (напр. Дисононил фталат или DINP). Гъвкавият PVC обикновено се използва в строителството като изолация на електрически проводници или на подови настилки за домове, болници, училища и други райони, където стерилната среда е приоритет, а в някои случаи като заместител на каучук.
Твърдият PVC също се използва в строителството като тръба за водопровод и за сайдинг, който обикновено се отнася от термина „винил“ в Съединените щати. PVC тръбата често се споменава от своя „график“ (напр. График 40 или списък 80). Основните разлики между графиците включват неща като дебелина на стената, оценка на налягането и цвят.
Някои от най -важните характеристики на PVC пластмасата включват сравнително ниската му цена, устойчивостта му на влошаване на околната среда (както и към химикали и алкали), висока твърдост и изключителна якост на опън за пластмаса в случай на твърд PVC. Той е широко достъпен, често използван и лесно рециклируем (категоризиран чрез идентификационен код на смолата „3“).
Време за публикация: 02-2021